Маршрут 50.2.1: м. Смесите (1430 м) – хижа Тъжа (1520 м) – заслон Маринка (2080 м) – вр. Ботев (2376 м) – заслон Ботев (2050 м)

Маркировка: лентова червена и зимна стълбова. Картова схема: 45, 46, 47, 48 и 49.
Лятна пътека: Продължителност: 5 часа и 45 мин. Изкачване: 1160м. Слизане: 540м.
Зимна пътека: Продължителност: 5 часа и 45 мин. Изкачване: 1170м. Слизане: 550м.

До м. Смесите може да се дойде от юг по черен път от с. Тъжа (маршрут 21) или от изток по билната пътека. Представлява долинно разширение при водослива на няколко дерета, където има малък водоем, почивна станция на МВР и още няколко частни постройки. Към хижа Тъжа (1520 м) се продължава по пътя в западна посока. Стълбовата маркировка върви успоредно на пътя оттатък реката. Скоро се подминава разклонението в ляво към хижа Мандрата (1460 м), пресича се реката по брод и след няколко минути се достига до важен кръстопът: на северозапад продължава пътя през билната седловина Табиите към гр. Априлци, а на запад по стръмна пътечка през гората може да се отиде до хижа Тъжа (1520 м) (До тук около 30 мин).

До пътя има малката ВЕЦ към хижата, зад която по дървено мостче се пресича реката. В дясно покрай реката минават тръбите на ВЕЦ-а, покрай които може да се отиде до останките на старата хижа. Започва изкачване по наклонена поляна, покрай стълбовете на зимната маркировка. В ляво има останки от голяма мандра и кошара, а в началото на гората двете пътеки на маршрута се разделят. Зимната пътека продължава право нагоре и излиза над горския пояс в подножието на вр. Русалийте (1894 м). След стръмно изкачване се преминава в дясно от връхната му точка и се слиза до черен път. От поляната лятната пътека тръгва през буковата гора на югозапад и за около 10 мин излиза на гол склон покрит с хвойна. С плавно изкачване по диагонал се пресича плитко дере, след което лавинен улей и до маркировъчен кол също се излиза на пътя, известен в миналото като Русалийската пътека, свързвала гр. Калофер със Северна България. На север се вижда как пътят се извива по силно нагънатия склон на вр. Русалка/Марагидик (1889 м) и достига до луксозния хотел на седловина Табиите (1565 м). Ниско долу остава изворната част на р. Тъжа, а на поляната над реката се вижда покрива на хижа Тъжа (До тук около 1 час и 45 мин).

Русалийският път минава през обширната седловина Русалийски гробища (1880 м). Някога тя е била пасище, по което е имало побити големи камъни, наподобяващи надгробни плочи. Днес околните склонове са превзети от хвойна. Стълбовата маркировка продължава през хвойната, изкачвайки се по западния полегат склон на вр. Юрушка грамада (2136 м). В ниското остава извора Пенчов чучур, даващ началото на Пенчовска река, на която е омайното Пенчовско пръскало. Без много усилия скоро се достига до върхова поляна, намираща се на главното Старопланинско било. На север се вижда двуглавото скалисто връхче Калпака (2020 м) и продължението на билото към красавеца Марагидик.

От вр. Юрушка грамада започва спускане към седловина Пилешки полог (2050 м), под която на юг е широката тревиста долина на Селската река, даваща началото на р. Тунджа.За по-малко от 15 мин се достига до разклонение, от където се поема по десните стълбове на югозапад, а от ляво излиза пътеката на кабела, по който минава зимната част на маршрут 23. През седловината минава и камионния път от м. Паниците за връх Ботев (2376 м). Започва стръмно изкачване по източния склон на вр. Параджика (2209 м) и за около 30 мин се достига до разклонението на зимната маркировка на югоизток по рида Рудината към Долен Параджик, по която се изкачва зимната пътека на маршрут 27 (До тук около 3 часа и 30 мин).

На слизане от върха пътеката минава по самия ръб на билото, над отвесните склонове на Северния Джендем. Гледката която се открива от тук е невероятна. Насреща се вижда водния стълб на красивото Видимско пръскало, а далече долу са многобройните махали на гр. Априлци. Пътеката преминава леко в страни от скалистото възвишение Ушите и с лек наклон се спуска по билото на просторно пасище към седловина Маринка (2080 м) с едноименния заслон. В момента заслона е занемарен и може да се използва само при крайна нужда. На 100 м северозападно има хубава ледено студена вода за пиене. На седловината излиза лятната пътека на маршрут 27, както и камионния път, който подсича южния склон на вр. Параджика и западния на Ушите. При лоши метеорологични условия той е добра алтернатива на билната пътека (До тук около 4 часа).

След заслон Маринка стълбовата маркировка тръгва на запад. С широка дъга пътеката пресича на няколко места пътя, преминава покрай няколко трафопоста и се изкачва до вр. Малкия Юмрук (2340 м), на който има паметник на загинали алпинисти. От тук пътеката е трасирана през обширното пасище в северна посока, успоредно на камионния път. За кратко се преминава покрай още един трафопост и се излиза на обширната заравненост на вр. Ботев (2376 м). На върха има метереологична станция, радиорелейна и телевизионна станция, няколко сгради и висока кула. Предишното име на върха е Юмрукчал. В южния край на поляната има няколко паметни плочи, а от северната малък паметник. При хубаво време от тук се открива неповторима панорама към почти цяла България.

От връх Ботев стълбовата маркировка се спуска по склона на запад и излиза на седловината зад заслон Ботев (2050 м). Успоредно на зимната пътека минава трасето на захранващия кабел за станцията на върха. Лятната туристическа пътека се спуска надолу с две дълги дъги отворени на север, след което с множество къси серпентини поема на север и достига до трафопост. Там променя посоката си на югозапад и пресичайки стълбовата маркировка също слиза до заслона, където засича летните пътеки от хижа Плевен (маршрут и 11 и 12), хижа Рай (маршрут 26), хижа Васил Левски (маршрут 36) и още няколко маршрута от масива Равнец (маршрути 30, 31, 32 и 33) (До тук около 5 часа и 45 мин).